Тодор Николов, Група Солвей: Индустрията иска и може да бъде декарбонизирана
Tодор Ниĸолов се причислява ĸъм еĸипа на Група " Солвей " ĸато диреĸтор " Проеĸти по енергиен преход " през септември 2021 година Tой работи по проеĸтите за енергиен преход на обеĸтите на ГБЕ " Калцинирана сода и деривати " със специфична задача, фоĸусирана върху Девня, България. Ниĸолов е работил в централния офис на група " Веолия " във Франция ĸато еĸсперт по ĸогенерационни съоръжения и проеĸти за произвеждане на сила от боклуци, ĸато в тази си роля той извършва и няĸои проеĸти за сливания и придобивания, проеĸти за бизнес развиване и усъвършенствания на ефеĸтивността на енергийните аĸтиви на ĸомпанията. Πо-рано мениджърът е бил член на СД и изпълнителен диреĸтор на няĸолĸо сдружения, последно на " Веолия Енерджи Варна " ЕАД.
Източник:
Господин Николов, по какъв начин процесът по декарбонизация на индустриалния бранш визира стопанската система на Европейски Съюз?
Бих желал да стартира с това, че процесът за понижаване на парниковите газове визира всички браншове на стопанската система, започвайки от произвеждане на сила /топлинна и електрическа/, преминавайки през индустриалните производства, услугите, селското стопанство и търговията. В Европейски Съюз през последните години се направи доста, с цел да се структурира и насърчи процеса, да се дефинират критериите за резистентност и прочие Всичко това е включено в пакета на така наречен " Зелена договорка ", а критериите за резистентност и финансиране са в т.нар. " Таксономия ". Индустриалният бранш, във всичките си подразделения, е част от този развой, като механизмите обгръщат насърчаването и прекосяването към различни производства на сила, потреблението на възобновима електрическа сила и успеваемост в енергопотреблението.
Днес можем самоуверено да кажем, че за потребностите от електрическа енергия решения има, включвайки както производството и/или потреблението на възобновима сила, по този начин и акумулирането и потреблението на сила от акумулатори, технология, която все по-смело ще навлиза и ще се развива.
Какво се случва с потребностите от топлинна сила за индустрията обаче, главно пара в хранително-вкусовата, фармацевтичната, част от химическата и други промишлености, която е основополагаща и създава артикули от съществена значителност и артикули, които не могат да бъдат заместени с други. Тези промишлености нямат същинско и стабилно решение в средносрочен проект, с което да заменят първичната си сила с нещо налично и " зелено ", с цел да се декарбонизират до 4-5 години. А в тези браншове потреблението на пара е от 50 до 80 % от общото енергийно ползване и смяната на процесите ще изисква време, нововъведения, инвестици, даже не би била допустима. Тук е и спорът, и провокациите, които предстоят.
Конфликт и провокации? Какво имате поради?
Ще се опитам да дам явен и понятен отговор. В рамките на този развой са показани съвсем всички други възможности на първична сила. За страдание, част от тях са на стадий развиване и одобряване на технологии и следващо индустриализиране, което ще разреши и всеобщото им нахлуване в приложимост за в бъдеще. Говоря за производството на зелен водород, както и за новото потомство на дребни модулни реактори. Към момента обсъждаме доста водорода, само че през днешния ден той не е решението, което в границите на 2-3 години ще размени въглищата или газа в промишлеността.
В листата на първичната сила, която би трябвало да размени въглищата, е и природният газ, който през днешния ден не е същинска и устойчива опция, а по-скоро краткотрайно решение. Тук е и биомасата, която въпреки всичко е изчерпаем запас, и не би могла да покрие потребностите на всички.
И по този начин, в случай че едно дружество, употребяващо през днешния ден въглища, с цел да създава топлинната си сила за потребностите на производството и, макар направените старания да се усъвършенства и понижи тези потребности, има следните други възможности: да премине краткотрайно на природeн газ, което не е дълготрайно и стабилно решение, защото газът е изкопаемо гориво или да размени въглищата с биомаса, в случай че тя е налична на допустима цена и попада в критериите за резистентност.
И двете решения са тежки, с доста въпросителни и не дават сигурност и резистентност.
Два образеца:
първият - производството на самун, където потребностите са да вземем за пример от 200 кВт и пещите от газ могат да станат електрически или на биометан /биогаз/, той като количествата ще са малки; вторият - създаването и производството на хартия и опаковки, когато потребностите са над 50 МВтч първична сила и въглищата могат да се заменят с биомаса.
Във втория случай, при натоварване на инсталацията над 8 000 часа годишно, приказваме за потребности от порядъка на 400 000 МВтч или еквивалента на силата за отопление на близо 65 000 фамилии.
Разбирате, че една приблизително огромна индустриална апаратура изисква доста първична сила, коята не е на 100 % налична и не е елементарно да се откри.
Как декарбонизацията ще бъде въведена и приложена в България?
Към момента в България механизмите за декарбонизация са въведени през Плана за възобновяване и резистентност, който обгръща забавни области и благоприятни условия за развиване.
За страдание, тези благоприятни условия и области са в развой на изследвания и следващо индустриализиране, както и не покриват потребностите на междинните и огромните индустриални консуматори на топлинна сила, които оперират или имат парни съоръжения или централи за произвеждане на пара и електрическа енергия.
Има друга самодейност на Европейски Съюз, Модернизационният фонд, който е основан за Централна и Източна Европа и който има за цел да подкрепи този развой.
За страдание, поради политическата конюнктура, България към момента не е задействала действието на този фонд, за разлика от Полша и Румъния, където през последните 12 месеца има утвърдени над 120 плана в промишлеността. Това ще подкрепи доста декарбонизирането, давайки дотации до 100 % от финансовите разноски и ще развие стабилно промишлеността, запазвайки производството, работните места и поминъка по райони и градове.
Българската администрация е подготвила пакета от документи, който следва да премине развой на утвърждение от страна на Министерския съвет и Народното събрание, само че това все-още не може да стане предвид на протичащото се в страната.
Кои са другите възможности на въглищата и природния газ като първична сила за индустрията?
Както загатнах в образеца си нагоре, заместването на газа и въглищата, следвайки рамката на " Зелената договорка " може да стане с водород, само че след към десетина години за потребностите на съоръжения над 10 МВт или с биомаса, в случай че тя е налична, тъй като и този запас е стеснен.
Тук е моментът да се насочим в посока кръгова стопанска система и потребление на различни горива от обработката на битови боклуци. Горива, които се надявам да станат част от механизмите на кръговата стопанска система, които са в развой на подготовка от Европейски Съюз.
Това е значимо, защото този запас го има, може да се създава и оползотворява, с цел да се понижи резултатът от замърсяването на околната среда при непосредствено депониране, както и да се понижи резултатът от потребление на изкопаеми горива в индустриалните съоръжения. В категорията на различните горива можем да посочим и така наречен " неатрактивна " биомаса, като сламата и остатъците от селскостопанското произвеждане, които през днешния ден не се оползотворяват, генерирайки спомагателни разноски и излъчвания.
Няколко числа: употребявайки 90 милиона тона различни горива в Европа, през днешния ден се създават над 90 милиарда кВтч топлинна сила , която може да покрие потребностите на 15 милиона семейства , както и над 40 милиарда кВтч електрическа енергия , коята покрива потребностите на над 18 милиона семейства . Така се икономисва потреблението на до 50 милиона тона твърди изкопаеми горива, според от типа и калоричността им.
Този образец може да се придвижи и в промишлеността със същите положителни практики, технологии и правила.
Как един индустриален обект може да стане " зелен " и да употребява кръговата стопанска система в своите действия?
Бих желал да приказвам за огромната и основополагаща промишленост, която има потребност от електрическа енергия над 10 МВт и топлинна сила над 20-50 МВ на час. Този бранш може да стане " зелен " по няколко метода:
Като влага в понижаване на потреблението на сила - нещо, което в огромна степен е реалност през последните години; Като използва възобновима електрическа енергия на рационални цени или сила от високоефективно комбинирано производство; Като размени изкопаемите си горива с такива, които понижават въглеродния отпечатък до 1-3 години, а точно избран вид биомаса, както и различни горива от отпадъци; Включването на зелен водород и други енергоизточници може да стане допустимо едвам след 10 години, когато тези технологии се развият по този начин, че да обезпечат количествата първична сила на рационални цени. Тук ще споделя персонални терзания по отношение на потенциала на сходни съоръжения: ще има ли индустриализирани и стабилно работещи за мощности над 50 или 100 МВт на вход на гориво? Друг детайл е потреблението на водата като запас за производството на наследник водород, само че въпреки всичко и тя е скъп и изчерпаем запас, нали? Биогазът е част от решенията, само че те ще са съответни за дребни и междинни съоръжения.
Казаното дотук реферира мощно към механизмите и политиките за кръгова стопанска система - да се покрие потребността от първична сила на локално равнище, с локални източници.
Това води до рационалното и дейно оползотворяване на онази част от отпадъците, която не може да бъде употребена наново, не може да се депонира, не може да се употребява за производството на биогаз. Така цикълът се затваря изцяло и то в границите на 1-3 години, от позиция на въглеродния отпечатък.
Говорите за горива от боклуци - какво ще кажете за излъчванията на диоксин и въздействието върху здравето?
Благодарение на инсталирането на комплицирани системи за филтриране на димните газове в модерните уреди за произвеждане на сила от боклуци, излъчванията на диоксин са намалели доста през последните 30 години. Секторът " Отпадъци за сила " е един от най-строго контролираните индустриални браншове в Европа, което води до дял от по-малко от 0,2% от общите промишлени излъчвания на диоксин. В Швеция да вземем за пример, излъчванията от бранша са спаднали 100 пъти за интервала от 1985 година до 2015 година, като в същото време количеството термично-обработени боклуци се е нараснало повече от два пъти за същия интервал. Подобни са констатациите за Германия, Франция, Обединеното Кралство. Европейските съоръжения за произвеждане на сила от боклуци деликатно наблюдават своите излъчвания и въздействието върху околната среда по време на другите стадии на работа. Проведени са обширни проучвания за въздействието върху здравето и околната среда и въздействието на бранша се смята за нищожно, заради ниските равнища на излъчвания.
Колко ще коства като вложения? Кой ще заплати за това?
Декарбонизирането изисква доста финансови разноски. Затова и Европейски Съюз търси метод за покрие безплатно част от тези вложения сред 50 и 100 %.
Ще дам следващ образец: в случай че един казан с мощ от 20 МВт, който през днешния ден изгаря въглища, следва да се реконструира или да бъде възобновен, тези разноски ще са сред 10 и 20 милиона евро, според от технологията и микса на различна първична сила. Индустрията има подготвеност да е част от тези вложения при ясни правила, бистрота и предвидимост.
Бих желал да прибавя - промишлеността желае и може да се декарбонизира. Това няма по какъв начин да се случи без да бъде подкрепена от локални и европейски начинания, без поддръжката на администрацията и обществото. В този развой изборът на други възможности на изкопаемите горива, природният газ в това число, е сериозен и значим миг и, в случай че за дребните съоръжения има решения, за инсталациите над 20 МВт в переспективата на идващите 3-10 години, решенията са извънредно лимитирани и минават през потреблението на устойчива биомаса и различни горива от ръководството на боклуци. Затварянето на цикъла на ръководство на отпадъците и използването на правилата на кръгова стопанска система са част от решенията за това декарбонизиране и е време да подпомогнем този развой от използването на дребни стъпки вкъщи, през по-големите на общинско равнище, до тактиките и политиките на национално и европейско равнище.
Вашият управител за България, господин Номикос, преди няколко седмици загатна, че проектът за България включва амбициозни планове за енергиен преход, в това число потребление на боклуци - апелирам за повече детайлности?
Да, по този начин е. Планът е упорит и не лек. Единият от плановете, очакван за идващите години, е този за високоефективно произвеждане на сила, посредством оползотворяване на различни горива от боклуци или RDF. Проект, пред който има доста провокации, като прекосяването на процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда, намирането на ресурса на допустима цена, намирането на стабилно финансиране, в това число подкрепяне от страна на европейски и държавни стратегии и фондове. Проект, който е много забавен, дава отговор на правилата на кръговата стопанска система, имайки упоритостите да употребява оптимално локален запас, както и покривайки критериите за понижаване на излъчванията на парникови газове. Говорим за одобрени технологии, най-хубавите, които се употребяват в Европа, създадени в Европа, което единствено по себе си е част от правилата за кръгова стопанска система на Европейски Съюз. Проектът следва да покрие към половината от потребностите от промишлена пара за производството на калцинирана сода и бикарбонат. Пара, коята няма опция в самия развой и технология, в това число за доста други браншове на промишлеността. И с цел да отворим леко завесата, приказваме за апаратура, която изисква часов потенциал от първична сила малко над 200 МВт и годишна приложимост над 8000 часа. Бих желал да завърша, казвайки, че това е план, който ще обезпечи опазване на конкурентоспособността на завода посредством намаляне на излъчванията СО2 с 300 000 тона годишно.
Кои са другите планове за енергиен преход, които предвиждате, тъй като казахте, че този ще покрие половината от потребностите от промишлена пара?
Като част от група Солвей и с цел да остане конкурентоспособен, Солвей Соди се ангажира с преустановяване използването на въглища до 2030 година и въглеродна индиферентност до 2050 година
Солвей Соди следва да реализира съществено понижаване на излъчванията на CO2 или да реализира това, което назоваваме " енергиен преход ". Един от плановете е ориентиран към превръщане на един от котлите в завода в Девня за взаимно изгаряне на биомаса и твърди горива. Проектът за взаимно изгаряне беше разгласен предишния февруари и се чака да бъде приключен до октомври 2022 година Той ще понижи с 20% излъчванията на CO₂, свързани с производството на сила в централата. Проектът е първият значим стадий от прехода на компанията към по-устойчива и чиста сила и е в цялостно сходство с програмата на група Солвей за екологична и обществена отговорност Един Солвей/ Една Планета (Solvay One Planet). Проектът за взаимно изгаряне на биомаса е един от най-ефективните въглеродни планове на групата и е неповторим за района на Девня, носещ нововъведения и водещ до мощна резистентност.
Вече е осъществен и настоящ различен план. Построен беше 4 MW слънчев парк в Провадия, който носи спомагателни годишни спестявания на CO2. Соларният парк създава 5,1 ГВт.ч. или 20% от личното ползване на електрическа енергия, напълно за потребностите на завода. Намира се на територията на Провадсол на повърхност от 7,2 ха и е значим план, тъй като още един път демонстрира устрема на бизнеса към енергийна самостоятелност.
Всички тези планове са от решаващо значение за бъдещето на компанията и са нужни за обезпечаване продължаването на производството на калцинирана сода в България. Те би трябвало да редуцират с съвсем 40% общите излъчвания на CO2 до 2026 година и ще разрешат запазването на конкурентоспособността на компанията. Отново споделям, че разчитаме доста и на поддръжката на страната, защото ще са нужни обилни дотации и безплатни средства, с цел да бъде помогната компанията да влага в декарбонизация.
Става въпрос за планове за енергийна успеваемост в индустриалните процеси и ограничения, които към този момент са приложени в предприятието.
Източник:
Господин Николов, по какъв начин процесът по декарбонизация на индустриалния бранш визира стопанската система на Европейски Съюз?
Бих желал да стартира с това, че процесът за понижаване на парниковите газове визира всички браншове на стопанската система, започвайки от произвеждане на сила /топлинна и електрическа/, преминавайки през индустриалните производства, услугите, селското стопанство и търговията. В Европейски Съюз през последните години се направи доста, с цел да се структурира и насърчи процеса, да се дефинират критериите за резистентност и прочие Всичко това е включено в пакета на така наречен " Зелена договорка ", а критериите за резистентност и финансиране са в т.нар. " Таксономия ". Индустриалният бранш, във всичките си подразделения, е част от този развой, като механизмите обгръщат насърчаването и прекосяването към различни производства на сила, потреблението на възобновима електрическа сила и успеваемост в енергопотреблението.
Днес можем самоуверено да кажем, че за потребностите от електрическа енергия решения има, включвайки както производството и/или потреблението на възобновима сила, по този начин и акумулирането и потреблението на сила от акумулатори, технология, която все по-смело ще навлиза и ще се развива.
Какво се случва с потребностите от топлинна сила за индустрията обаче, главно пара в хранително-вкусовата, фармацевтичната, част от химическата и други промишлености, която е основополагаща и създава артикули от съществена значителност и артикули, които не могат да бъдат заместени с други. Тези промишлености нямат същинско и стабилно решение в средносрочен проект, с което да заменят първичната си сила с нещо налично и " зелено ", с цел да се декарбонизират до 4-5 години. А в тези браншове потреблението на пара е от 50 до 80 % от общото енергийно ползване и смяната на процесите ще изисква време, нововъведения, инвестици, даже не би била допустима. Тук е и спорът, и провокациите, които предстоят.
Конфликт и провокации? Какво имате поради?
Ще се опитам да дам явен и понятен отговор. В рамките на този развой са показани съвсем всички други възможности на първична сила. За страдание, част от тях са на стадий развиване и одобряване на технологии и следващо индустриализиране, което ще разреши и всеобщото им нахлуване в приложимост за в бъдеще. Говоря за производството на зелен водород, както и за новото потомство на дребни модулни реактори. Към момента обсъждаме доста водорода, само че през днешния ден той не е решението, което в границите на 2-3 години ще размени въглищата или газа в промишлеността.
В листата на първичната сила, която би трябвало да размени въглищата, е и природният газ, който през днешния ден не е същинска и устойчива опция, а по-скоро краткотрайно решение. Тук е и биомасата, която въпреки всичко е изчерпаем запас, и не би могла да покрие потребностите на всички.
И по този начин, в случай че едно дружество, употребяващо през днешния ден въглища, с цел да създава топлинната си сила за потребностите на производството и, макар направените старания да се усъвършенства и понижи тези потребности, има следните други възможности: да премине краткотрайно на природeн газ, което не е дълготрайно и стабилно решение, защото газът е изкопаемо гориво или да размени въглищата с биомаса, в случай че тя е налична на допустима цена и попада в критериите за резистентност.
И двете решения са тежки, с доста въпросителни и не дават сигурност и резистентност.
Два образеца:
първият - производството на самун, където потребностите са да вземем за пример от 200 кВт и пещите от газ могат да станат електрически или на биометан /биогаз/, той като количествата ще са малки; вторият - създаването и производството на хартия и опаковки, когато потребностите са над 50 МВтч първична сила и въглищата могат да се заменят с биомаса.
Във втория случай, при натоварване на инсталацията над 8 000 часа годишно, приказваме за потребности от порядъка на 400 000 МВтч или еквивалента на силата за отопление на близо 65 000 фамилии.
Разбирате, че една приблизително огромна индустриална апаратура изисква доста първична сила, коята не е на 100 % налична и не е елементарно да се откри.
Как декарбонизацията ще бъде въведена и приложена в България?
Към момента в България механизмите за декарбонизация са въведени през Плана за възобновяване и резистентност, който обгръща забавни области и благоприятни условия за развиване.
За страдание, тези благоприятни условия и области са в развой на изследвания и следващо индустриализиране, както и не покриват потребностите на междинните и огромните индустриални консуматори на топлинна сила, които оперират или имат парни съоръжения или централи за произвеждане на пара и електрическа енергия.
Има друга самодейност на Европейски Съюз, Модернизационният фонд, който е основан за Централна и Източна Европа и който има за цел да подкрепи този развой.
За страдание, поради политическата конюнктура, България към момента не е задействала действието на този фонд, за разлика от Полша и Румъния, където през последните 12 месеца има утвърдени над 120 плана в промишлеността. Това ще подкрепи доста декарбонизирането, давайки дотации до 100 % от финансовите разноски и ще развие стабилно промишлеността, запазвайки производството, работните места и поминъка по райони и градове.
Българската администрация е подготвила пакета от документи, който следва да премине развой на утвърждение от страна на Министерския съвет и Народното събрание, само че това все-още не може да стане предвид на протичащото се в страната.
Кои са другите възможности на въглищата и природния газ като първична сила за индустрията?
Както загатнах в образеца си нагоре, заместването на газа и въглищата, следвайки рамката на " Зелената договорка " може да стане с водород, само че след към десетина години за потребностите на съоръжения над 10 МВт или с биомаса, в случай че тя е налична, тъй като и този запас е стеснен.
Тук е моментът да се насочим в посока кръгова стопанска система и потребление на различни горива от обработката на битови боклуци. Горива, които се надявам да станат част от механизмите на кръговата стопанска система, които са в развой на подготовка от Европейски Съюз.
Това е значимо, защото този запас го има, може да се създава и оползотворява, с цел да се понижи резултатът от замърсяването на околната среда при непосредствено депониране, както и да се понижи резултатът от потребление на изкопаеми горива в индустриалните съоръжения. В категорията на различните горива можем да посочим и така наречен " неатрактивна " биомаса, като сламата и остатъците от селскостопанското произвеждане, които през днешния ден не се оползотворяват, генерирайки спомагателни разноски и излъчвания.
Няколко числа: употребявайки 90 милиона тона различни горива в Европа, през днешния ден се създават над 90 милиарда кВтч топлинна сила , която може да покрие потребностите на 15 милиона семейства , както и над 40 милиарда кВтч електрическа енергия , коята покрива потребностите на над 18 милиона семейства . Така се икономисва потреблението на до 50 милиона тона твърди изкопаеми горива, според от типа и калоричността им.
Този образец може да се придвижи и в промишлеността със същите положителни практики, технологии и правила.
Как един индустриален обект може да стане " зелен " и да употребява кръговата стопанска система в своите действия?
Бих желал да приказвам за огромната и основополагаща промишленост, която има потребност от електрическа енергия над 10 МВт и топлинна сила над 20-50 МВ на час. Този бранш може да стане " зелен " по няколко метода:
Като влага в понижаване на потреблението на сила - нещо, което в огромна степен е реалност през последните години; Като използва възобновима електрическа енергия на рационални цени или сила от високоефективно комбинирано производство; Като размени изкопаемите си горива с такива, които понижават въглеродния отпечатък до 1-3 години, а точно избран вид биомаса, както и различни горива от отпадъци; Включването на зелен водород и други енергоизточници може да стане допустимо едвам след 10 години, когато тези технологии се развият по този начин, че да обезпечат количествата първична сила на рационални цени. Тук ще споделя персонални терзания по отношение на потенциала на сходни съоръжения: ще има ли индустриализирани и стабилно работещи за мощности над 50 или 100 МВт на вход на гориво? Друг детайл е потреблението на водата като запас за производството на наследник водород, само че въпреки всичко и тя е скъп и изчерпаем запас, нали? Биогазът е част от решенията, само че те ще са съответни за дребни и междинни съоръжения.
Казаното дотук реферира мощно към механизмите и политиките за кръгова стопанска система - да се покрие потребността от първична сила на локално равнище, с локални източници.
Това води до рационалното и дейно оползотворяване на онази част от отпадъците, която не може да бъде употребена наново, не може да се депонира, не може да се употребява за производството на биогаз. Така цикълът се затваря изцяло и то в границите на 1-3 години, от позиция на въглеродния отпечатък.
Говорите за горива от боклуци - какво ще кажете за излъчванията на диоксин и въздействието върху здравето?
Благодарение на инсталирането на комплицирани системи за филтриране на димните газове в модерните уреди за произвеждане на сила от боклуци, излъчванията на диоксин са намалели доста през последните 30 години. Секторът " Отпадъци за сила " е един от най-строго контролираните индустриални браншове в Европа, което води до дял от по-малко от 0,2% от общите промишлени излъчвания на диоксин. В Швеция да вземем за пример, излъчванията от бранша са спаднали 100 пъти за интервала от 1985 година до 2015 година, като в същото време количеството термично-обработени боклуци се е нараснало повече от два пъти за същия интервал. Подобни са констатациите за Германия, Франция, Обединеното Кралство. Европейските съоръжения за произвеждане на сила от боклуци деликатно наблюдават своите излъчвания и въздействието върху околната среда по време на другите стадии на работа. Проведени са обширни проучвания за въздействието върху здравето и околната среда и въздействието на бранша се смята за нищожно, заради ниските равнища на излъчвания.
Колко ще коства като вложения? Кой ще заплати за това?
Декарбонизирането изисква доста финансови разноски. Затова и Европейски Съюз търси метод за покрие безплатно част от тези вложения сред 50 и 100 %.
Ще дам следващ образец: в случай че един казан с мощ от 20 МВт, който през днешния ден изгаря въглища, следва да се реконструира или да бъде възобновен, тези разноски ще са сред 10 и 20 милиона евро, според от технологията и микса на различна първична сила. Индустрията има подготвеност да е част от тези вложения при ясни правила, бистрота и предвидимост.
Бих желал да прибавя - промишлеността желае и може да се декарбонизира. Това няма по какъв начин да се случи без да бъде подкрепена от локални и европейски начинания, без поддръжката на администрацията и обществото. В този развой изборът на други възможности на изкопаемите горива, природният газ в това число, е сериозен и значим миг и, в случай че за дребните съоръжения има решения, за инсталациите над 20 МВт в переспективата на идващите 3-10 години, решенията са извънредно лимитирани и минават през потреблението на устойчива биомаса и различни горива от ръководството на боклуци. Затварянето на цикъла на ръководство на отпадъците и използването на правилата на кръгова стопанска система са част от решенията за това декарбонизиране и е време да подпомогнем този развой от използването на дребни стъпки вкъщи, през по-големите на общинско равнище, до тактиките и политиките на национално и европейско равнище.
Вашият управител за България, господин Номикос, преди няколко седмици загатна, че проектът за България включва амбициозни планове за енергиен преход, в това число потребление на боклуци - апелирам за повече детайлности?
Да, по този начин е. Планът е упорит и не лек. Единият от плановете, очакван за идващите години, е този за високоефективно произвеждане на сила, посредством оползотворяване на различни горива от боклуци или RDF. Проект, пред който има доста провокации, като прекосяването на процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда, намирането на ресурса на допустима цена, намирането на стабилно финансиране, в това число подкрепяне от страна на европейски и държавни стратегии и фондове. Проект, който е много забавен, дава отговор на правилата на кръговата стопанска система, имайки упоритостите да употребява оптимално локален запас, както и покривайки критериите за понижаване на излъчванията на парникови газове. Говорим за одобрени технологии, най-хубавите, които се употребяват в Европа, създадени в Европа, което единствено по себе си е част от правилата за кръгова стопанска система на Европейски Съюз. Проектът следва да покрие към половината от потребностите от промишлена пара за производството на калцинирана сода и бикарбонат. Пара, коята няма опция в самия развой и технология, в това число за доста други браншове на промишлеността. И с цел да отворим леко завесата, приказваме за апаратура, която изисква часов потенциал от първична сила малко над 200 МВт и годишна приложимост над 8000 часа. Бих желал да завърша, казвайки, че това е план, който ще обезпечи опазване на конкурентоспособността на завода посредством намаляне на излъчванията СО2 с 300 000 тона годишно.
Кои са другите планове за енергиен преход, които предвиждате, тъй като казахте, че този ще покрие половината от потребностите от промишлена пара?
Като част от група Солвей и с цел да остане конкурентоспособен, Солвей Соди се ангажира с преустановяване използването на въглища до 2030 година и въглеродна индиферентност до 2050 година
Солвей Соди следва да реализира съществено понижаване на излъчванията на CO2 или да реализира това, което назоваваме " енергиен преход ". Един от плановете е ориентиран към превръщане на един от котлите в завода в Девня за взаимно изгаряне на биомаса и твърди горива. Проектът за взаимно изгаряне беше разгласен предишния февруари и се чака да бъде приключен до октомври 2022 година Той ще понижи с 20% излъчванията на CO₂, свързани с производството на сила в централата. Проектът е първият значим стадий от прехода на компанията към по-устойчива и чиста сила и е в цялостно сходство с програмата на група Солвей за екологична и обществена отговорност Един Солвей/ Една Планета (Solvay One Planet). Проектът за взаимно изгаряне на биомаса е един от най-ефективните въглеродни планове на групата и е неповторим за района на Девня, носещ нововъведения и водещ до мощна резистентност.
Вече е осъществен и настоящ различен план. Построен беше 4 MW слънчев парк в Провадия, който носи спомагателни годишни спестявания на CO2. Соларният парк създава 5,1 ГВт.ч. или 20% от личното ползване на електрическа енергия, напълно за потребностите на завода. Намира се на територията на Провадсол на повърхност от 7,2 ха и е значим план, тъй като още един път демонстрира устрема на бизнеса към енергийна самостоятелност.
Всички тези планове са от решаващо значение за бъдещето на компанията и са нужни за обезпечаване продължаването на производството на калцинирана сода в България. Те би трябвало да редуцират с съвсем 40% общите излъчвания на CO2 до 2026 година и ще разрешат запазването на конкурентоспособността на компанията. Отново споделям, че разчитаме доста и на поддръжката на страната, защото ще са нужни обилни дотации и безплатни средства, с цел да бъде помогната компанията да влага в декарбонизация.
Става въпрос за планове за енергийна успеваемост в индустриалните процеси и ограничения, които към този момент са приложени в предприятието.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ